Авг. 072008
 

Вчера смело се набих между шамарите като си позволих да критикувам свещената идея за лепенките „паркирал си като идиот”. Доста помия се изля по мене, дано да е за добро.

Останах доста неразбран. Както писах още вчера, признавам, че има коли, на които аз с удоволствие бих залепил такава лепенка. Но в блога на Мирчев се говори за „отстояние от 1,5-2 метра”, което е практически невъзможно. Нека се уважаваме взаимно. Сутрин като паркирам пред офиса, аз гледам да съм на ръба на тротоара. Дори ако трябва, правя няколко маневри, за да застане лявата ми гума на края. Вчера като си тръгнах от офиса погледнах колко място съм оставил за минаване – ами над 1.20 метра е. Но няма как да е 2 метра.

Закона за движение по пътищата и правилника за приложението му, в израз на безсилие при налагане на контрол, стават все по-безумни. Всъщност, по този закон идеята е винаги да си в издънка. Всеки шофьор знае, че спрат ли го катаджии, ако искат, има за какво да го глобят. Примерно, абсурдни са текстовете за глоба за неизмита кола. По какъв начин преча аз на другите участници в движението, ако колата ми не е измита? Други абсурди са, примерно, знаците за ограничения от 70-80 км/ч по някой булеварди в София (Цариградско, България…). Нали по закон в населено място максималната скорост е 50 км/ч?

В едно възпитано общество законът се спазва по 3 причини
– добър контрол, наложен от съответните органи
– добър закон, който е възможен за спазване
– отхвърляне на тарикатите от самото общество

При нас контрола е плачевен – за всичко, не само за ЗДП. В безсилието си да наложат закона умните ни депутати (които всеки ден ни дават личен пример как се спазва закон чрез гласуването с лични карти) правят все по-драконовски ограничения, които стават практически неизпълними. Просто за да ди наложат да живееш с мисълта, че си виновен по default и трябва да си по-внимателен, иначе ще те глобят 100000 лева и ще лежиш в затвора за 100 години.

Да, ама идва един момент, в който ти писва да живееш в страх и си казваш „е*ал съм му майката, така и така съм виновен, ще си правя каквото искам”. Тук е времето, в което процъфтява тарикатлъка. Той закона така или иначе няма как да го спазиш, я си карай като ти е кеф, другите да се оправят.

И идва следващото ниво на надлъгване. На всички е ясно, че в законите има абсурди. За това дори полицията, която трябва да налага закона, не го прави в цялата му тежест. Примерно позволява движение с 80 в населено място. Друг пример е наличието на знак „забранено паркирането” пред офиса, който не се спазва. Защото просто няма как да изчезнат всичките тези коли.

В този момент на полу-беззаконие се вижда разликата между съвестния и тариката/вандала. Аз може да направя 3 маневри, ама спирам така, че да може да се мине с количка. Не спазвам точно буквата на закона, но се опитвам да не нарушавам живота на другите. Защото закона не може да ме спре – каквото и да направя, аз съм в издънка. Това, че не спирам като арабин в пустинята не е плод на закона, а на собствения ми морал.

Обаче има джигити, които нямат морал, не се съобразяват и спират кофти. И идваме на следващото ниво – саморазправата от страна на тези, които смятат, че им навлизам в личното пространство и имат (законово) право да ме наранят за това. Идеята в началото е добра – съвестни пешеходци лепят стикери на джигитите, които са спрели наистина идиотски.

Обаче! Джигитите не са само сред шофьорите – има ги и при пешеходците. И те почват да лепят на всеки, който не е успял да „осигури нужното отстояние от 1,5-2метра”. Защото по закон аз съм виновен. И го лепят не само на стъклото (както препоръчва производителя на стикера), а и върху боядисани части. Както пише в един коментар тук

страхотно
дано лепилото е трудно за премахване

Идеята на пешеходците-джигити е да ме накажат за това, че не съм изпълнил техните изисквания. И в желанието си да ме накажат те ще ми лепнат тая лепенка там, където ще ме заболи най-много (а не там, от където мога лесно да я премахна).

И какво става? Аз се старая, по собствените си разбирания, да спирам без да преча. И се оказвам с лепенка, която ми прецаква колата. Както писах по-горе, аз не спирам според закона (защото така или иначе съм виновен). Но от този момент нататък аз съм виновен и при спазване на собствените си морални норми.

Е това е момента, в който мога да си кажа „е*ал съм му майката, така или иначе ще ми прецакат колата, няма какво да се старя толкова”. И да почна и аз да спирам като джигит.

* * *

Има малка полза от помията, която изтърпях вчера. На страничката „като идиот” има текст, който призовава за въздържание от „вандализъм над чужда собственост”. Появиха се и разяснения кой, точно, заслужава такъв стикер. Но дали това ще спре пешеходците-джигити, вдъхновени е своята сила за безнаказана саморазправа… Е, дано да спре поне някой.

p.s. Преди някой да скочи да ми преиначава думите и да казва, че призовавам за анархия и беззаконие, да помисли над следната подробност: като пешеходец аз съм един от малкото балъци, които спират на червено от пешеходен светофар, дори и да няма коли и да може да се пресече безопасно

 Posted by at 9:41