Окт. 022007
 

Този уикенд си направихме един Team Building на софтуерната къща във вилно селище „Сабазий“, в дебрите на Родопа планина.

Потеглихме в събота от паркинга пред офиса. Не прекалено рано – 8 часа, но това не ми попречи да се успя. За щастие успях да се класирам навреме.

Пътуването беше комфортно. Знаехме маршрута до село Червен (няколко километра след Асеновград, в посока Кърджали), където пристигнахме без много бързане в 11 часа. Там ни посрещна нашият организатор Христо от WorkPartners. От там започна едно шеметно разхождане (22 км) по планински път, от който само първите 11 км са асфалтирани. След тях следва 11 км черен път, който не препоръчвам на никой. Цялото разстояние се минава за около час и половина, като всеки следващ завой показва все по-страшни неща. Последнтие 1-2 километра бяха истинско изпитание както за нашия супер опитен и внимателен шофьор, така и за мен – аз съм супер страхлив пасажер.
Пътя

Малко преди 13 часа бяхме на „паркинга“, т.е. последното място, което може да се достигне на 4 колела. От там до „Сабазий“ има 10 минути стръмно слизане по една пътечка.

Първото нещо, което забелязваш е казана за ракия в двора :). Домакините ни посрещнаха много учтиво и единственото забавяне в настаняването дойде поради слабатa организация от наша страна. След това, преобръщайки всички планове, се заехме да си приготвим храната. Това сами да приготвим и изядем 10 килограма мръвки (достойно поляти с вино) действа доста добре на екипа.
Приготвяне
Изпичане

Към 16 часа приключихме с яденето и се огледахме за приключения. Е, поне някои от нас. Учтивият ни организатор Христо предложи да ни заведе до Белинташ – един връх, надвиснал току над нас. Речено-сторено. Някои предпочетоха да останат да шляпат карти, но повечето се разходихме до върха. Пътечката е лесна. Денивилацията е малко над 200 метра, но се преодолява постепенно. Направи ми впечатление как из целия район има пръснати стари къщи – някои обитаеми, други – полуразрушени. По пътя дадох фотоапарата на Владо да снима, та да ме има и мен на някой кадър
По пътя...

Постепенно и неусетно стигнахме до върха.
Подножието на Белинташ

Тук Христо ни разказа много интересна беседа за върха и околността, теориите за тракийски светилища, крепости и дори извънземни. Ние през това време се наслаждавахме на прекрасните гледки във всички посоки. И понеже доста се помотахме, случихме и на интересен залез
Залез

Прибрахме се в Сабазий около 19:30. Взехме по един душ и скочихме в механата. Този път нашите домакини имаха грижата да ни нахранят. Справиха се отлично – имат рецепта за пъстърва по Сабазийски, печена във фолио – просто е прекрасна. Правят и великолепна картофена салата – аз съм голям ценител на добрата картофена салата.

След като похапнахме излязохме в двора да си допием. Подскачахме, играхме с една топка, вилняхме и се смяхме до 2-3 часа… Имаше и малък инцидент – един колега падна кофти и пропусна приключенската игра на следващия ден, но ще се оправи.

На другия ден го играх будилник. Събудих всички в 8:30, за да похапнат топли мекици с домашен конфитюр. След това започна приключенската игра, организирана от Work Partners. Няма да разкривам подробности относно самата игра, за да не разваля удоволствието на евентуалните бъдещи играчи. Ще споделя само, че целта е да се открие едно съкровище, като се обиколят околните баири. Като цяло беше добре измислена, само че маршрута трябваше да е по-кратък – не е като за хора без подготовка. Не че някой е останал на средата на пътя, но в края ни дойде в повече. Всъщност едната група толкова с измори (а и времето напредна), че така и не стигнахме до самото съкровище. Следващият път като правим нещо подобно ще настоявам за някои промени в сценария и по-къс маршрут.

На обяд хапнахме вкусна боб чорба и пилешки пържолки и поехме обратно. На връщане черния път изглеждаше малко по-приемлив – все пак знаеш къде отиваш и колко е пътя. Родопа планина ни изпрати с топли слънчеви лъчи – времето през целия уикенд беше прекрасно. София ни посрещна с проливен дъжд. Всичко хубаво си има край.

 Posted by at 15:46