Окт. 312007
 

Днес ходих на Oracle 11g Lаunch в Кемпински. Това е на 15 минути пеша от офиса, за това отидох пеша. Времето не беше прекрасно, но поне не валеше дъжд…

По пътя си гледах в краката, за да не стъпя в някоя от многобройните кални локви. И така забелязах Листото. За разлика от всички други, то не беше жълто или кафяво. Беше наситено червено. И всъщност бяха 3-4, ясно изпъкващи на калния фон на пътеката. Направи ми впечатление яркият им цвят, особено на едно от тях. Различен от всичко друго. Хубав. Показах ги на колегата, с който вървяхме заедно. Той каза „ми есен е, листата се оцветяват“.

Подминахме ги без да спрем. Нямаше как да си взема някое – може би на връщане… Но на връщане се върнахме с автомобил.

Мисля си за това листо, което забелязах… Дали всички го виждат? Там, долу, в калта… Дали прави впечатление на някого? Или хората просто си казват „ми есен е, листата се оцветяват“? Не знам. Няма как за знам. Знам само, че аз го забелязах. И после го подминах.

Ходим си ние, гледаме си ежедневието… Всичко е нормално, нещата си вървят, есенно време листата се оцветяват, а пътеките са кални… Обаче… Защо всеки забелязва калните пътеки? А листата – не? Поне хубавите, ярки листа…

Ти, който четеш това…. Огледай се около теб. Ама наистина се огледай. И виж дали няма нещо красиво. И ако има, не го подминавай. Защото живота е такъв – красивите неща може да не ги видиш, но от калните пътеки няма отърване. Тука е така.

 Posted by at 20:08