От парка Гюел се върнахме обратно с автобус 24 към изходната си точка, Placa de Catalunya. Слязохме на спирката преди площада и забихме на североизток.
Тук е мястото да вметна нещо много важно. В неделя магазините в Барселона не работят. Всичко е затворено – от най-малкото магазинче до огромния седеметажен мол Corte Ingles. Работят само заведенията за хранене, и то не всички.
Хапнахме вкусно в La Fresco. Плана ми беше след това да отидем до Саграда Фамилия. Обаче Тя твърдо заяви, че вече и се повръща от Гауди. Аз също усещах едно насищане. Сякаш за тези 4 дена сме поели ударна доза „Барселонин“ и нямаме сили за повече. Видяхме толкова много забележителности и туристически места. Така че решихме лежерно да се разходим до триумфалната арка и Parc de la Ciutadella, където просто да си постоим на сянка и да вдишваме атмосферата на обикновените барселончани.
Триумфалната арка е на петнайсетина минути пеша от Placa de Catalunya. Поиграли са си хората. Може да не е толкова детайлна и изпипана като Катедралата, или толкова странна и вдъхновяваща като Саграда Фамилия, но все пак е величествена – ако ще само с размера си.
Зад нея има дълга и широка алея, обградена с палми.
В дъното и е входа на Parc de la Ciutadella – една от най-старите големи зелени площи в града. Направен е още в средата на 19 век. В този парк има няколко музея – музея по зоология „Трите Дракона“ (да, и нa мен ми звучи доста китайско), музей по геология и една ботаническа градина. Разбира се, всичките бяха удобно затворени в неделя, в разгара на туристическия сезон.
Самия парк е просторен и относително добре поддържан. Пада се малко встрани от основните туристически потоци. Тук сякаш имаше повече местни – разпънали одеалата в тревата, на пикник. Няма големи групи туристи. Двата вида автобуси („Bus Turistic“ и „City Tour“) също го пропускат. Абе точно това, което търсим.
В парка има езеро, в което може да се покара лодка под наем. Цената беше около 6 евро за двама, 8 за трима, 10 за четирима (по спомени), за 30 минути.
Като че ли най-известна е зоологическата градина. А най-много снимки ще видите на този монумент: La Cascada
За съжаление, когато бяхме там фонтаните и водопадите не работеха. Обаче бяхме възнаградени с друга атракция. Група младежи тренираха Фламенко, и по-точно частта с обувките:
Наслаждавахме им се доста време. Някои от тях бяха по-добри. Други явно тепърва се учеха. Но се забавляваха чудесно – предаваха си ритъма, редуваха се и се веселяха. А наоколо минаваха хора с колички, деца ритаха топки, млади двойки, по-възрастни… Почти всички се спираха, за повече или по-малко, и всички се усмихваха. Сякаш позитивната енергия на групата е заразна за всеки, който ги види/чуе.
Изкарахме си един чудесен, спокоен следобед
Според мен, за хубаво преживяване при такава екскурзия, не бива да имате някакви твърди планове. Да имате график. Точно определени цели. Трябва просто да се отпуснете и да разполагате с времето си. Така ще се наслаждавате на всяко откритие – като нашето случайно озоваване на Tibidabo. Ако гоните някакви графици и списък с must visit места, няма да се насладите на момента. Ето, ние пропуснахме Саграда Фамилия – мястото, което е номер едно във всички туристически списъци. Но пак си изкарахме прекрасно. Това е моето субективно мнение, де.
После ние лека – полека се прибрахме към хотела. Дните ни в Барселона приключиха. Понеделник, в ранния следобед, трябва да сме на терминала, от където започва истинското приключение. Истинското пътуване. До тук беше само загрявката 🙂
следва продължение…