До Барселона и нататък: По море

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: По море
окт. 142013
 

Днес кораба не спира никъде. Цял ден ще бъдем в открито море.

Сутринта се излежавахме до късно. С което пропуснахме закуските в La Regia (6:00-9:00) и във Vila Verde (7:00-9:30). За щастие Bora Bora е отворен почти денонощно. Затварят го само от 2:00 до 6:00.

По време на закуската Тя пак почувства болки и се прибрахме бързо бързо към каютата. Полегна, но болките не престанаха. Тогава решихме да посетим „медицинския център“ на кораба.

Медицинският център е забутан на четвърта палуба. Посрещна ни усмихнат доктор, поседнал на едно диванче. Обясних му какъв е проблема и той даде съвет. Няколко пъти каза, че ни съветва съвсем по приятелски. „Виж, даже не ставам от дивана. Просто си говорим“. Иначе трябва да ни вземе 60 евро. Не че ми е за шейсетте евро – даже си направихме такава застраховка преди да отлетим – но решихме да последваме простите му съвети. Ако не помогне, поръча да слезем за обстоен преглед в 16:00 часа, когато в кабинета ще има и хирург.

Минахме през „аптеката“ на шестия етаж. Всъщност аптека е силно казано – по скоро рафт с различни видове лекарства, сбутан в едниния край в магазина за алкохол и цигари. Искрено се надявам да помогне.

После – хайде пак в каютата. Тя на леглото, аз на терасата.

* * *

Има нещо адски успокояващо в гледката от терасата. Без значение дали си чета книжка, записвам си спомените, цъкам на Plants vs Zombies 2 или просто си мръхтя. Безкрайното море във всички посоки; вълните десет етажа под нас; непрестанното, уверено движение на кораба напред, без да трепне… Всичко това ми действа адски добре. Много се радвам, че прежалих няколко евро отгоре за каюта с балкон. На този балкон мога да изкарам месеци.

bcn_d7_01

Повечето хора се блъскат по горните палуби, покрай басейните, джакузитата и другите атракции. На мен ми е добре тук. Това е почивка. Топлият, леко влажен полъх на вятъра – а не вкиснатият бирен дъх на непознат чичка. Шума на вълните, а не врявата на стотици хора. Безбрежното, в най-буквален смисъл, море около нас – а не захабените стени на поредния созополски бар.

bcn_d7_02

И цялото време на света. Без задължения. Без разписания. Без имейли. Дори без покритие на GSM.

* * *

На похапнахме във Villa Verde. Едно от удоволствията на круиза е прекрасната храна (макар и в малки порции). Да, блок масите на Bora Bora са отрупани през цялото време. Особено по обедно и вечерно време, има разнообразие, което може да се конкурира с всеки All Inclusive. Но истински вкусната и разнообразна храна е в ресторантите. Там всеки ден опитвам неща, за които не съм и подозирал.

Само салатите им не струват – предимно рази зелении: рукола, айсберг, цикория и т.н. 🙂

* * *

След още малко мръхтене в каютата, отидохме да видим истинския доктор. Оказа се „наш човек“ – сърбин. Много усмихнат, приветлив, нищо общо с фелдшера от сутринта. 82 евро по-късно се върнахме в каютата – с диагноза, лекарства, и най-вече, успокоени. Тя легна да подремне, а аз излязох на разходка из кораба.

На 16-та палуба има много красив панорамен бар. Освен това има 4D кино (6 евро) и… F1 simulator (8 евро).

bcn_d7_04

Там разбрах три неща
– хич не им е леко на пилотите
– изобщо не ставам за пилот – вземаха ми по почти половин минута (!) на обиколка
– болида не е предвиден за чепици 46 номер.
Но ще опитам пак, може би на бос крак.

Вечерта Тя се чувстваше достатъчно добре и посетихме театъра. Представлението – Coney Island – беше приятно, разнообразно поднесено с мерак. Още преди да започнат имаше една група „официални бъзикчии“, които се разхождаха из публиката и подгряваха настроението. После самото представление предизвикваше бурни овации на всеки 2-3 минути. На края представиха анимационния екип, отново с много вкус. Абе не се бях смял така отдавна.

bcn_d7_10

След това се прибрахме във каютата и се спретнахме за официалната Гала Вечеря. За другите вечери дънки и една спортна ризка, че даже и по-спретната тениска, не са проблем. Но за гала вечерята всички пасажери се бяха стъкнали. Не чак с фракове и тем подобни, но вечерна рокля за жените и риза и сако за мъжете (не малко и с вратовръзки). Храната отново беше на ниво. Имаше и официална церемония по представяне на екипа от кухнята: изгасиха осветлението и сервитьорите започнаха да влизат един след друг носейки специалните десерти – фламбе.

bcn_d7_12

Ние прекарахме храната с бутилка хубаво червено вино. По препоръка на доктора – имало силен антисептичен ефект :-). В бутилката остана около една чаша, но с такова хубаво вино не си струва да се наливаш. Оставихме я на масата.

следва продължение…

 Posted by at 8:35

До Барселона и нататък: Снимки от ден 6

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Снимки от ден 6
окт. 112013
 

следва продължение…

 Posted by at 8:31

До Барселона и нататък: Валенсия… почти

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Валенсия… почти
окт. 102013
 

Събудихме се малко след 7 часа. Не че съм се наспал. Но и не мога да заспя. Явно днес няма да обикаляме много, защото ще се скапя бързо-бързо. Днес денят е посветен на Валенсия.

Успях да фотна изгрева през балкона на каютата, което ме изненада. Или земята се е обърнала, или кораба, защото снощи фотнах и залеза – от същата тази тераса. Явно захождаме към пристанището от юг, макар Барселона да е на севр.

bcn_d6_01

В 8:00 проследих с интерес акостирането. Влизането на такова огромно чудовище на порта става БАВНО. Поне половин час докато спре окончателно. Долу ни чакаха поне 15 автобуса и трийсетина таксита, като непрекъснато прииждаха още и още.

bcn_d6_10

Мисля, че едно от основните приходни пера на круизната компания са екскурзиите на брега. Само за Валенсия имаше около десетина варианта, включително три до Мадрид. Цената – от 60 до 143 евро, на човек – без храната и „шопинга“. А на бас че можем да си изкараме добре и без да похарчим 500+ лева. При това с наша си програма и, по-важно, с наше си темпо.

Закуска се предлага в 3-4 ресторанта. Богато отрупани блок маси с десетки неща, от различни хлябове и франзели, през салами и бекони, салати, мазила, йогурти, до плодове и десертчета. Кафе, вода и сокчета от машина – на корем. Ние отидохме в Бора Бора като най-познато. Явно не само на нас – тълпата беше бая голяма. Но понеже от всичко има на много места, нямаше чак опашки. Утре може би ще опитаме някое от другите места.

Закусихме обилно и се заприготвяхме за втория град от нашето пътешествие.

* * *

От кораба има безплатен транспорт до изхода на пристанището. Това си е добра идея, защото е поне два километра. Транспорта са жълтите автобуси – кафявите са за разните екскурзии.

Плана ми беше от там да хванем такси до City of Art and Science. Обаче като видяхме че е само 2-3 километра (според Triposo), решихме да отидем пеша. Голяма грешка.

Не че не стигнахме, ама отиде повече от половин час. А в жегата доста каталясахме. Освен това се минава през не-най-добрите квартали. Абе на места направо си смърдеше, а и беше голяма мръсотия. Как да е, стигнахме до целта, като преди това се отбихме в един мол да си отдъхнем.

Града на изкуствата и науката е доста интересен на картинка.

bcn_d6_05

Обаче си е голяма площ.

bcn_d6_06

А в този ден слънцето напичаше доста яко – повече от предишните. Всичко това се ядва, но… Тя се разболя. Втресе я изведнъж.

Решихме да се прибираме на кораба. Валенсия няма да избяга. Ще дойдем друг път…

На кораба Тя изпи някакви илачи, напари си краката по стар български обичай и легна да дреме, завита с много одеала, за да се изпоти. Аз отидох да похапна в един друг ресторант – Vila Verde. Намира се в самия край на шеста палуба. Води се панорамен, защото има широка гледка назад.

Обяда беше организиран долу-горе като вечерята, с изключение на това, че нямаш резервирана маса. Все пак повечето хора са на брега и няма такива тълпи. За това може да отидеш в който си поискаш от ресторантите, предлагащи обяд. А кои са те в съответния ден, пише в корабния вестник.

Менюто е подобно на вечерното, може би малко по-кратко. И също като на вечеря, безплатни са само ястията, но не и водата и напитките. И понеже пасажерите на обяд са доста малко, сервитьорите са много – обслужват те на секундата. Между другото, почти всички сервитьори и повечето от обслужващия персонал са азиатци – Индия, Индонезия и т.н. И английския не им е сила.

Като стана дума за езици, на борда всичко е написано и се съобщава на италиянски, испански, английски, френски и немски. В пасажерите има доста пъстра от към държави картина. Сякаш най-много се чува италиянски и испански, но има какво ли не. На борда има и руснаци, но съвсем не са преобладаваща група като в Барселона. Явно не им е традиция още. От друга страна, за средиземноморски круиз има учудващо количество японци и/или китайци. В смисъл – не им е толкова близко, а не са малко.

Като стана дума за близост – на испанци, италианци и французи такова летуване вероятно им идва доста евтино. Аз платих седемстотин и нещо евро за каюта с балкон (без пристанищните такси). Като се замисля, има хотели в Албена, които вземат повече за една седмица All inclusive. A обслужването там далеч не е от тази класа. Тук постоянно чистят и лъскат. Даже стаята ни я чистят и подреждат два пъти дневно (по време на закуската и вечерята). Да не говорим за храната, избора, забавленията и т.н. За съжаление при нас има друго перо, което оскъпява приключението – полета. От друга страна същите и много други круизи минават и през Рим, който е много по-достъпен откъм транспорт. Круизи има и през Гърция.

След обяда подремнах и аз около час. Понаваксах след будуването снощи. После се отдадох на мръхтене край леглото на Боби, докато не дойде време за отплаване.

Още една снимка на каютата:

bcn_d6_03

Потеглихме отново на минутата – 18:45, както беше написано във вестника. Аз наблюдавах от терасата на 14-та палуба и направо се сащисах колко повратливо е това огромно прасе. За няма и 15 минути успя да се отдалечи странично от кея, да се завърти на около 120 градуса на ляво, и пет минути по-късно вече бяхме извън пристанището. Този път отплавахме почти директно на изток. Може би ще има красив залез след нас. Само дано Тя се оправи…

bcn_d6_09

* * *

Тази вечер капитана настъпи газта. Движхме се значително по-бързо от снощи. Пък и излезе малко по-силен вятър. Кораба се поклаща. Определено не е неприятно, но се усеща.

Вечерята беше в същата компания. Поразчупваме се, става весело. Само дето на съседната маса сложиха едни испаноезични семейства с две бебета, които не престанаха да реват. Явно им се спи, обаче родителите държат да си изкарат хубаво. Кой ненормалник ще се запише втора смяна – от 21:45 – с бебе?

След вечеря се разходихме до Bora Bora да нагледам какви сладки има на свободния пазар. Нямаше никакви – само разни сандвичи. То и без това беше към полунощ. Но забелязах, че на 14-та палуба вълнението се усеща много по-силно, от колкото на 6-та. Не че е неприятно, просто си се усеща.

Между другото, за човек като мен, който е виждал кораб отвътре само във филми с Джони Деп, се оказа много лесно да забравя, че сме по вода. Splendida има всякакви възможни системи за стабилизация. Освен това няма въжета, платна, бурета с барут и бъчви с ром. Има съвсем нормални коридори, барове и ресторанти. За сега не сме виждали бурно море (то такъв е и плана, де), но само с движението си правим вълна която се разлива на десетки метри встрани. Въпреки това кораба едва се поклаща. Всъщност Боби дори не го усеща.

Спах като къпан.

следва продължение…

 Posted by at 8:26

До Барселона и нататък: Още снимки от ден 5

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Още снимки от ден 5
окт. 092013
 

следва продължение…

 Posted by at 8:16

До Барселона и нататък: Първата вечер на кораба

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Първата вечер на кораба
окт. 082013
 

На борда на кораба има един „вестник“, който се разпространява всяка вечер във всички каюти. Изданието за този ден ни очакваше в каютата още като се настанихме. От него научихме, че може да посетим театрално представление от 20:15 – преди вечеря.

Театъра е на шеста и седма палуба, най-отпред. Събира поне 600-700 човека, да не е и повече. Представлението беше доста добро, танцова интерпретация на древногръцки легенди. Личи си, че не е ТНТМ. Самото представление продължи около час.

bcn_d5_25

След това се прибрахме докато ни дойде време за вечеря.

bcn_d5_24

Изхранването на 4500 души не е шега работа, трябва си организация. А вечерята е най-„формалната“ част от деня на кораба.

Самата вечеря е на две смени. Още при закупуването на билета се избира с коя смяна ще вечеря съответния пътник. Аз поръчах втора смяна – от 21:45 – защото 19:15 ми се видя много рано. Мисля, че съм избрал правилно.

При постъпването на кораба, още на картата разпечатват в кой от ресторантите вечеря всеки един и на коя маса. Местата са определени, иначе ще стане навалица на една място и никой – на друго. На входа на ресторанта те посреща разпределител, който те води до твоята маса. Масите са кръгли, по 6-8 човека, и доста нагъсто. Както казах, изхранването на 4500 души не е шега.

Абсолютно сигурен съм, че не случайно на нашата маса бяхме само българи. При това всички се бяхме качили в този ден – т.е. никой не знаеше какво се прави.

Освен нас, на масата бяха две семейства с по едно дете (7-8 клас). Приказката потръгна бързо. Оказаха се веселяци – особено единия мъж, който не спря да пуска бъзици цяла вечер.

През следващите дни идентифицираме поне още 10-15 българи на кораба, при това напълно случайно – от дочути разговори. Освен това имаше поне две сервитьорки, продавача в един магазин и един член на „висшия мениджмънт – шефа на баровете.

bcn_d8_01

Относно порциите: менюто за вечеря има поне 15-20 различни позиции – разядки, салати, супи, основни, десерти. Не е бедно, не е и супер богато. Разделени са на формални групи, като „Диетично и полезно“, „Средиземноморски изкушения“ и т.н. Може да си поръчате всякакви неща от всички групи. Но имайте предвид, че порциите са относително малки. Примерно домати с моцарела са всъщност точно 3 доматени кръгчета (от не много голям домат) с две кръгчета моцарела. Но всичко е приготвено много добре.

Както казах, на борда всичко е направено така, че да похарчиш още пари. Примерно всичките ястия са включени в цената, но напитките – не. Бутилка вода струва 2.88 евро; вината започват от 6 евро на чаша, и 20-150 за бутилка. В същото време, осем етажа по-горе си има диспансер за вода. Т.е. няма да умреш жаден, но за удобството се плаща.

След вечеря се прибрахме в каютата. Аз записах случките от деня и към 0:30 си легнахме.

* * *

Страховете са най-силни нощем. Корабът е огромен, стабилен, не се усеща никакво поклащане. Но когато се отпуснах в леглото и загасихме лампите, започна да ми става супер нервно. Подскачах от всеки шум. Ставах да гледам водата. Ставах да правя други неща. Успях да заспя едва към 2:30.

следва продължение…

 Posted by at 8:10

До Барселона и нататък: Е, няма такова прасе!

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Е, няма такова прасе!
окт. 072013
 

– На къде? – попита шофьора на таксито. Бяхме го спрели току пред хотела, в който прекарахме последните 4 нощи
– Терминалите на круизните кораби – казах аз. Най после, дойде време!

За първи път в живота си ще плавам с круизен кораб. Всъщност до сега май съм се возил веднъж на „комета“, преди много години – по времето на соца. А, и няколко пъти на водно колело.

Нека започнем с въпроса как да стигнем до кораба, защото това ми беше една от големите чуденки. Пристанище Барселона не е никак малко. Дори и да махнем товарната част (която е далеч по-голямата), остават 3-4 километра с 8 терминала. Най-новите са кръстени съвсем прозаично: A, B, C и D. Само те са към километър и половина – два. Круизните кораби обикновено спират на тях – ако са не повече от 4 за деня. След това са терминалите на World Trade Center – наречени Северен, Източен и Южен. Те се намират на още около километър от новите. Ако и те се заемат, има един терминал и на Port Veil – „старото пристанище“, но той е за по-малки кораби. Ако се наложи да акостира осми голям кораб, го слагат на товарните.

Честно, никъде из нета не открих информация къде точно да де доставя. Това не е като летище – тук всеки кораб си е на отделен терминал. Единствената подсказка беше, като си викам такси, да уточня че искам да ме закара на „терминала за круизни кораби“, а не просто „на терминала“ – защото някои са ги закарали на терминала нa летището. Но „пристанищния терминал“, както уточних, е едно много широко понятие.

И така, извиках такси, казах му да ни откара на „терминала за круизни кораби“. Разчитах, че като наближим, ще видя кораба и ще мога да уточня кой точно терминал.

* * *

А как да не видя кораба! MSC Splendida е безумно по размерите си чудовище! Като наближихме, ченето ми просто увисна. Бях се подготвил да стъпя на плаващ хотел. Глупости – това е плаващ курорт! Дори верния Nikkor 10-24, който не се озори да хване всякакви катедрали в кадър, се предаде пред кораба. Та това нещо е дълго 333.30 метра – по-голямо е от НДК! Нямаше как да си го представя. Има 18 етажа! Вози 4500 души – и това са само пасажерите. Отделно към 1300 души екипаж.

НЯМА ТАКОВА ПРАСЕ!

bcn_d5_17

Сега малко полезна информация за бъдещи круизери. Още на паркинга ни посрещнаха едни тъмни субекти с ръчни колички. Казахме си за коя каюта сме и ни отмъкнаха багажа.

Следва влизане в терминала. На входа искат билет. Аз не знам как изглежда билет за кораб, но имах някакви разпечатани неща – изпратени от Contitrans-M (фирмата, през която си платихме круиза). Проверяващия мерна един от листите, отмъкна го и ни пусна да влезем. Не знам как става трика ако нямаш разпечатките, но със сигурност ще те упътят.

После вътре следва проверка на ръчния багаж, подобна на тази по летищата – скенер и т.н. След това отиваш на едно от десетките гишета, на които издават бордни карти. Там ти вземат данните от личната карта, снимат те с една проста уеб камера, взимат ти 250 евро депозит от кредитната карта и издават на всеки един Бордна Карта. Тази карта е много важна – с нея се отваря вратата на каютата, с нея се плаща (на борда на важат пари или кредитни карти), тя служи като документ за самоличност пред екипажа, като и за слизане и качване на кораба. С други думи – това е единственото, което трябва да носиш със себе си на кораба. И трябва да е винаги с теб.

Следва истинското изпитание – група хиени, които стоят на гюме и само чакат да минеш край тях, за да ти изкрънкат още няколко десетки (или стотици) евра. Поръчайте си комплект от 6 бутилки вино за борда – 130 до 160 евро. Ама посетете нашият спа клуб – само сто евро за масаж. Ето тук да ви направим една снимчица – после ти я дават за 20 евро. Ако вземеш две, третата е безплатно.

Подминах хиените без капка жал. И без това всичките тези оферти ги има и на борда. Следват стълби, ръкав – и влязохме вътре.

Лесно е да забравиш, че си в кораб. Едни дълги коридори, едни широки пространства. Прекрасни стълби, големи асансьори. Магазини, барове, барове, барове, ресторанти, фитнес, спа, дискотеки, кино, театър, басейни, джакузита…

bcn_d5_20

Лекичко се объркахме докато стигнем стаята. За удобство на пасажерите, четните номера са по десния коридор (и от двете му страни), а нечетните – по левия.

Стаята се оказа значително по-голяма от стайчето в хотела.

bcn_d6_02

Това е стандартна каюта с балкон. По принцип за круизните кораби цените се делят на
– вътрешна каюта (най-евтини)
– каюта с прозорец (неотваряем) – тия са на най-долните палуби
– каюта с балкон – на Splendida повечето са от този тип
– апартаменти, супер апартаменти, кралски, фараонски и не знам още какви, на мега безумни цени – пъти по-скъпи от другите.

Нашата кабина се падна 10062 – демек на десета палуба (етаж), долу-горе в началото.

Багажа ни пристигна пред вратата десетина минути след нас. Може и да сме били късметлии, защото се доставихме на порта цели 4 часа преди отплаване. Препоръката е да пристигнеш 3 часа преди отплаването. Вероятно тогава има повечко опашки и хора за настаняване.

В 17:00 часа в театъра имаше обучение за мерките за безопасност. После се върнахме в каютата. След като и се нарадвахме, започнах да се оглеждам за нещо за похапване. Като цяло всичко на кораба е направено така, че ако не внимаваш, да оставиш още и още пари. Но безплатно хапване на блок маси има почти денонощно. На нашия кораб открих бара Бора Бора (на 14-та палуба, в задния край, преди Паго Паго). Там имаше сандвичи, пицички и салатки. По едно време отвориха и плодов бар. После донесоха и сладки и тортички. Хапва се на корем. Има и безплатни машини за кафе и вода.

В 18:00, точно по разписание, кораба потегли.

bcn_d5_21

Ние бяхме в Бора Бора. Там определено се усещаха вибрации. Даже около час по-късно започна леко да ми прималява. Хмъ, дали няма да съм сред нещастниците, които ги мори морската болест?

Слязохме си обратно към нашата каюта. Там не се усеща нищо. Само стоиш на терасата и се наслаждаваш на водата, която се плиска покрай борда. Отмалата ми мина веднага. Може би е било само в началото, докато свикна – не знам.

Помръхтяхме малко докато дойде време за „официалната“ програма.

следва продължение…

 Posted by at 8:07
окт. 042013
 

Събудих се рано-рано. Което не ми попречи да се помотвам. Докато се изкъпем, закусим, да съберем багажа – то станало десет и половина. И без това трябва да освободим стаята до 11. А толкова нямам търпение да дойде следобеда…

Оставихме багажа на рецепцията. За днес имам много лек план. Искам да вляза в Catedral de la Santa Cruz y Santa Eulalia – нео-готическата катедрала, в която не ни пуснаха в петък вечерта. А Тя искаше да инвестира малко пари в Desigual и други подобни.

Забих се из готическата част на Барселона без да поглеждам картата. Имах долу-горе представа на къде отивам и се отдадох на шляене. На последно поемане от атмосферата. А точно тази, „римската“ част е много подходяща за шляене. Има тесни улички, пълни с малки магазинчета. Току излезеш на някое площадче, огласено от градски музикант. Свиеш зад ъгъла и се озовеш до прекрасна пекарна, от която ухае на прясно изпечен хляб.

Естествено, по някое време загубих посоката. Но ми беше приятно. За съжаление времето ми беше ограничено. Разпънах таблета и видях къде съм.

Всъщност катедралата е на десетина минути пеша от Placa de Catalunya, ако знаеш къде отиваш. Влязох вътре и се хванах за апарата. Закачих широкия буркан (10-24), надух ISO-то на 1250, поотворих блендата на ~4.5 и се отдадох на фото-шлаене. А вътре определено има какво да се снима!

bcn_d5_02

bcn_d5_01

След като нафотах вътре, излязох в малкото дворче на катедралата. Тук има интересна чешмичка

bcn_d5_05

Има езерце с рибки и патки

bcn_d5_07

Има палми им друга растителност – и това набутано в супер малко място.

bcn_d5_04

После отново влязох вътре. Имат си орган

bcn_d5_09

Тук платените псевдо-свещички са стотици – на всеки пет-десет метра има такава „установка“. Не знам, на мен това ми изглежда гавра. Не че им нашите „свещеници“ не прекаляват със свещите, особено в по-туристическите дестинации. Тук поне всичко е ясно – „право, куме, та в очи„.

bcn_d5_12

На излизане станах свидетел на още един „търговски трик“. На входа има нещо като фейс контрол, който гледа да не влизат твърде разголени хора вътре. Една дама тръгна да влиза с рокля с открити рамене. Лято е, все пак. Жега. Не беше някаква предизвикателна дреха, просто рокля с презрамки. Но не я пуснаха. Изведнъж като от нищото се появиха не една, а две продавачки на шалове

bcn_d5_14

За всичко се сещат, ей….

Понеже имахме още време, се върнах на режим шляене и се забих за последно в дълбините на Бари Готик. Ха познайте какви бургери се ядат край катедралата

bcn_d5_16

Често срещана гледка – паркинг за скутери:

bcn_d5_15

От едно малко магазинче си купих малка ракиена чашка с рисунка на Casa Batllo. Вече имам чаша от Барселона в колекцията, но не се сдържах. После се чухме с Нея и се запътихме към уговореното място за среща – пейките пред Corte Ingles.

От там отидохме да обядваме, последно пазаруване, ОЩЕ малко шляене и хайде в хотела, да си приберем багажа. Чака ни истинското приключение. Довиждане, Барселона.

На края искам да кажа, че съм много доволен от тази разходка до каталунската столица. Гордея се, че всичко си организирах сам – транспорта, настаняването, атракциите… Интернет е полезен инструмент, при това – лесен за използване. Трябва ти наистина съвсем малко познание, малко планиране, четене, и светът е пред теб. ОК, де, трябва ти и кредитна карта. И кураж. Но после всичко е лесно.

Тази прекрасна разходка се получи по-добре, от колкото съм се надявал. Получи се чудесна прелюдия към…

следва продължение…

 Posted by at 8:00

До Барселона и нататък: Снимки от ден 4

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Снимки от ден 4
окт. 032013
 

 

следва продължение…

 Posted by at 8:48

До Барселона и нататък: Parc de la Ciutadella

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Parc de la Ciutadella
окт. 022013
 

От парка Гюел се върнахме обратно с автобус 24 към изходната си точка, Placa de Catalunya. Слязохме на спирката преди площада и забихме на североизток.

Тук е мястото да вметна нещо много важно. В неделя магазините в Барселона не работят. Всичко е затворено – от най-малкото магазинче до огромния седеметажен мол Corte Ingles. Работят само заведенията за хранене, и то не всички.

Хапнахме вкусно в La Fresco. Плана ми беше след това да отидем до Саграда Фамилия. Обаче Тя твърдо заяви, че вече и се повръща от Гауди. Аз също усещах едно насищане. Сякаш за тези 4 дена сме поели ударна доза „Барселонин“ и нямаме сили за повече. Видяхме толкова много забележителности и туристически места. Така че решихме лежерно да се разходим до триумфалната арка и Parc de la Ciutadella, където просто да си постоим на сянка и да вдишваме атмосферата на обикновените барселончани.

Триумфалната арка е на петнайсетина минути пеша от Placa de Catalunya. Поиграли са си хората. Може да не е толкова детайлна и изпипана като Катедралата, или толкова странна и вдъхновяваща като Саграда Фамилия, но все пак е величествена – ако ще само с размера си.

bcn_d4_23

Зад нея има дълга и широка алея, обградена с палми.

bcn_d4_34

В дъното и е входа на Parc de la Ciutadella – една от най-старите големи зелени площи в града. Направен е още в средата на 19 век. В този парк има няколко музея – музея по зоология „Трите Дракона“ (да, и нa мен ми звучи доста китайско), музей по геология и една ботаническа градина. Разбира се, всичките бяха удобно затворени в неделя, в разгара на туристическия сезон.

bcn_d4_25

Самия парк е просторен и относително добре поддържан. Пада се малко встрани от основните туристически потоци. Тук сякаш имаше повече местни – разпънали одеалата в тревата, на пикник. Няма големи групи туристи. Двата вида автобуси („Bus Turistic“ и „City Tour“) също го пропускат. Абе точно това, което търсим.

В парка има езеро, в което може да се покара лодка под наем. Цената беше около 6 евро за двама, 8 за трима, 10 за четирима (по спомени), за 30 минути.

bcn_d4_27

Като че ли най-известна е зоологическата градина. А най-много снимки ще видите на този монумент: La Cascada

bcn_d4_28

За съжаление, когато бяхме там фонтаните и водопадите не работеха. Обаче бяхме възнаградени с друга атракция. Група младежи тренираха Фламенко, и по-точно частта с обувките:

bcn_d4_31

Наслаждавахме им се доста време. Някои от тях бяха по-добри. Други явно тепърва се учеха. Но се забавляваха чудесно – предаваха си ритъма, редуваха се и се веселяха. А наоколо минаваха хора с колички, деца ритаха топки, млади двойки, по-възрастни… Почти всички се спираха, за повече или по-малко, и всички се усмихваха. Сякаш позитивната енергия на групата е заразна за всеки, който ги види/чуе.

Изкарахме си един чудесен, спокоен следобед

Според мен, за хубаво преживяване при такава екскурзия, не бива да имате някакви твърди планове. Да имате график. Точно определени цели. Трябва просто да се отпуснете и да разполагате с времето си. Така ще се наслаждавате на всяко откритие – като нашето случайно озоваване на Tibidabo. Ако гоните някакви графици и списък с must visit места, няма да се насладите на момента. Ето, ние пропуснахме Саграда Фамилия – мястото, което е номер едно във всички туристически списъци. Но пак си изкарахме прекрасно. Това е моето субективно мнение, де.

После ние лека – полека се прибрахме към хотела. Дните ни в Барселона приключиха. Понеделник, в ранния следобед, трябва да сме на терминала, от където започва истинското приключение. Истинското пътуване. До тук беше само загрявката 🙂

следва продължение…

 Posted by at 8:47

До Барселона и нататък: Park Güell

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Park Güell
окт. 012013
 

Днес нямаме билети за Bus Turistic. Не че успяхме да изгледаме всичко, но просто няма тридневни билети. За това ще се разхождаме с градски транспорт. Нямаме твърдо зададени цели, но из главата ми се върти да разгледаме Park Güell.

След закуска хванахме автобус 24 от Placa de Catalunya. Билетчето е 2 евро, купува се от шофьора. Автобуса си е редовна градска линия, стовари ни петнайсетина спирки по-нататък, на един от по-високите входове на парка. Btw, синия Bus Turistic също има спирка за този парк. Само дето спира доста по-ниско. До колкото успях схвана, спирката е на няколко пресечки под най-долния (централен) вход.

Парка е много красиво място. Намира се на един от големите хълмове на града – „тепета“ на пловдивски или „витоша“ на софийски :-). Проектиран е от Антони Гауди и някои негови дружки-архитекти. Идеята на спонсора (Еусеби Гюел) е била да направи красив парк с няколко десетки къщи за платежоспособни клиенти. Започнали са от каменист баир с бедна растителност, на име Muntanya Pelada (Оголената планина). Постигнали са много. Но докато направят първите къщи, интереса отшумял. Звучи ли ви познато? За щастие останал красивия парк, на който всичко можем да се радваме. Още едно от малкото безплатни места. При това – над 17 хектара.

bcn_d4_11

Вътре има най-различни причудливи форми, изкуствени пещери, площадки, пътища и пътечки.

bcn_d4_08

Парка е голям, а и е на баир, така че си отнема време за обикаляне

bcn_d4_19

Вътре има доста „улични“ музиканти – от самостоятелни до цели групи. Разположени са така, че да не си пречат. А покриват с музика доста голяма част от парка. Ние поспряхме да послушаме малко класическа испанска китара.

bcn_d4_12

Парка е на високо. Откриват се гледки към голяма част от града в посока към морето.

bcn_d4_10

От най-високата част се вижда и съседния връх – Tibidabo.

bcn_d4_15

Въпреки размерите си, парка Гюел ми се видя доста пренаселен. Като южния парк в събота. Особено по-интересните места са покрити с тълпи.

Мястото, освен интересно, е и добре проектирано (има си хас). Има стратегически разположени чешмички, много пейки, няколко тоалетни, поне еди-два бара. Една от къщите в парка се води и музей на Гауди, който ние съвсем по габровски пропуснахме – май беше към 7 евро на човек.

bcn_d4_13

За спокойна обиколка трябва да се отделят поне 2 часа. По-добре да имате повечко време, за да можете да му се насладите.

следва продължение…

 Posted by at 8:37